Masks.

Малко неделна следобедна занимавка!

The people we like

What happens if the people we like are not the people for us? Please ponder over this for a second and make a list:
1 We loose track of what it is we actually like.
2 We live in frustration in the bigger part of the time.
3 We develop a strong sense of abandonment.
4 We get bored with new people and the effort we have to put in to get to know them better.
5 We become bitter.
6 We destroy our relationship with food - we either start abusing it, or give it up altogether.
7 We stop caring about life in general.
8 We ignore "real problems" because of the giant hole that is our loneliness.
9 We become cynical.
10. We become ME - broken miserable human being with no real goals of self-esteem to speak of.

And Merry Christmas to ALL!

Amazing movie

The Viciuos Kind The relationship between two brothers, a father trying to connect with his sons and the young woman who gets between the three of them. The story begins when Caleb Sinclaire reluctantly picks up his brother Peter at college and brings him and his new girlfriend Emma home for the Thanksgiving holiday. Caleb, who recently broke up with his long-time girlfriend and is wary of relationships, warns Peter that Emma will end up hurting him, but he can't stop himself from being drawn to her. As Caleb's infatuation with Emma grows, he must decide whether to act on his feelings or protect his brother's first love.
 It sounds lame as hell, but it is really good.

No connection with this person...

I told him. He is gone. I waited for him. He is gone. I thought of him. There was someone else he was thinking of. One more black page turned... No connection with this person...

My Shit's F*cked Up.

Състоянието на безтегловност, в което се намирам в момента е толкова ясно осезаемо, че може да се пипне с ръка. Сякаш сетивата ми са притъпени, уморени и протъркани от употреба. Наистина ми се спи. Искам да легна и да не се събудя в следващите поне 20 години. Какво са 20 години?! Ще пропусна завършването си, сватбата си, приятелите си и техните сватби и деца, радости и болки, малко или повече любов - голяма работа! Аз и сега пропускам всичко това. Не съм тъжна или ядосана, само уморена, имам нужда от почивка. Не ме чакай, няма да се прибера за вечеря. И за Коледа няма да съм там, и Новата Година без мен ще дойде и ще си отиде. Ще стана на 25 скоро - не искам! Не искам да си дойда вкъщи, не искам да се преструвам. Прекалемо много стана, натрупа се като сняг във февруарска нощ.
Чувам гласа ти в главата си: *Не драматизирай! Знаеш, че това нищо не променя! Как аз се чувствам не е аргумент.* Права си, не е аргумент. И за това излъгах. Аз знам как се чувстваш, но не искам да го променям. Нямам ти доверие. Не искам да ти казвам истината, нито сега, нито в бъдеще, не искам да ти обещавам, че ще го направя. Кажа ли ти истината, която и да е от хилядите истини за себе си ще чуя упрек. Всеки път чувам упрек. Да, таях надежда, че може би човекът който обичам изпитва нещо към мен, останах разочарована, ти се присмя. Да, имах административен проблем, за който не ти казах, защото не исках да слушам упреци, не исках, да провеждам разговори, не исках да слушам назидателния ти тон. Страхът от самият проблем бесше достатъчен. Цял живот го слушам. Кънти отвсякъде. независимо какъв цвят са стените, между които се затварям гласът ти отеква вътре в мен: *Хубавите ябълки свинете ги ядат!*; *Пак ли съветчета даваш, девойко?! Не разбра ли, че си губиш времето?!*; * Каквото искаш прави, аз вече нищо не мога да ти кажа.* И все пак винаги успяваш да ми кажеш всичко, да ме укориш, назидаеш и да обърнеш нещата така, че да си в центъра. За това искам да те държа надалеч. За това не искам да ти казвам какво става в работата и в университета. каквото и да кажа се връща обратно, за да ме зашлеви през лицето в подходящия момент. За това крия студентски номера и информация. Умишлено, за де започнеш да дириш из интернет, да ровиш за снимки и вдъхновение.За мен това вдъхновение не съществува и колкото повече наливаш, толкова повече тежи. Ето и сега го чувам: *Ами, върни се тогава!*. Е, не искам да се връщам при теб и да давам двойно повече обяснения за всичко и всеки. 13 години опазих тайната си от теб. Не познаваш нито един от близките ми хора и все някак успя да ме порицаеш, че 3те гаджета, които съм имала са идвали вкъщи!  Очакваш от мен да се справям добре. Очакваш от мен да съм умна и да постигам целите си. Имам само една цел - да избягам от теб! Не физически - емоционално. Не исам да чувам гласа ти, укорите му и мъдростта му. Искам да имам свободата да ти кажа, че искам да съм фризьорка, домакиня, да гледам децата си вкъщи и да се занимавам със всичките онези несъществени за теб неща, да сум барманка, сервитиорка, маникюристка. Искам да се смея без цинизъм. Нямам тази смелост твоят глас е прекалено силен. Не мога да спра да мисля и да предвиждам реакциите ти, взимам решения, които се базират изцяло и единствено на твоите реакции. Не искам да ти се обаждам, не виждам смисъл! Не бих те помолила да ми простиш - напротив ядосай ми се! Приеми, че съм един счупен, нещастен, гневен човек. Разочароваи се! И ме пусни...

П.С: Сигурна съм, че искаш да поправиш правописните и пунктуационни грешки.

Priqtelqt Z

Skupi Zdravko,

Tova, koeto shte napisha v tozi mail trqbvashe da bude kazano na jivo oshte predi godini. Mnogo sujalqvam, che ne go napravih.
Moje da e haotichno, poneje ne moga da se podredq v momenta. Neznam otkude i kak da podhvana tui che , prosto shte izrusq kakvoto moga i kakto moga nai-dobre.

Obicham te. Ne obicham "si" te, ne ti si mi "nai-dobriq priqtel", a prosto i qsno Obicham te. Vinagi sum te obichala, nikoga ne sum spirala. V produljenie na 12 godini, da tolkova stanaha, gledah razni momichenca i jenichki kak minavat prez teb kato stara mrusna spirka. Bqh tam kogato trqbvashe da se testvash za hepatit (tova e naistina golqm biser v koshnicata), bqh tam kogato beshe zarqzan, poneje trqbvalo da prekarva povehce vreme s priqtelki, poneje ne mojela da ide na frizior, poneje ei tui prosto reshi da ti pokaje vratata, poneje stanala "ekzotichna tanciorka", poneje "bybeto" ne kypi dva telefona, " che da sa vi ednakvi", vupreki, che i papagal dokara, po dqvolite! Gledah gi vsichkite i bqh tam za vsichkite, samo na edna vrata razstoqnie. I vse pak predpolagam, che nikoga ne sum bila dostatuchno dobra, che da ne sum taq deto gleda otstrani. No v kraina spetka az sum si az - ne me interesyvat mnogo neshta v toq jivot. Ne se vulnyvam, nito ot priqtelki, nito ot frizior, nito ot ptichki, pchelichki, telefoncheta i neznam si oshte kakva glypost! Mamka my, kak mi e pisnalo ot KIFLI! I ti si bil do men v momenti, v koito naistina nikoi ne yspq da stigne do men. kogato oniq idiot me zarqza, shtoto sum iskala da pravq seks, kogato Maksim mi pileshe nervite, i vseki dryg put, kogato iskah da sum do tebe, prosto ei taka, zaradi tebe... Moga da se spravq sus vsichko tova. Sigyrno oshte 130 godini moga da izkaram kato tvoita "nai-dobra priqtelka", no istinata e, che izobshto ne sum ti priqtelka, nikoga ne sum bila. Trqbvashe da slysham Maksim kak mi obqsnqva, che da, toi navremeto bil sburkal poneje si mislel, che az ne zaslyjavam teb, puk to bilo obratno, poneje vijdash li, kak moje da sum ti nai-dobra priqtelka pri polojenie, che daje ne si mi bil kazal kogato bashta ti pochinal. Zdravko, da go chyq tva beshe mn seriozen ydar pod krusta. Psle se izlqha kyp istorii za nqkvo parti, za mahalata za lelq ti i chicho ti, za 5i blok, za kak toi se opital da ti spasi zadnika i nz si oshte kakvo ne pomnq podrobnosti, spletnite na Maksim, nikoga ne sa me interesyvali. No za edno toi beshe prav, kakva priqtelka sum, za kakvo priqtelstvo govorim?! Az bqh v Slunchev brqg 4 dni, zaradi tebe. Nqmashe dryga prichina. I ti ne yspq da mi kajesh, che si nameril momicheto?! Ok. Neka az ti kaja, kak stoqt neshtata:

Ne sum sposobna da te gledam kak se jenish za nqkoq dryga. Nezavisimo dali shte e tazi ili sledvashtata ili po-sledvashtata. Prekaleno mnogo boli.

Za sebe si znam, che ti si mi polovinkata. Ne sum obichala i nqma i da obicham nikoi, taka kakto obicham tebe. Moje da prekaram celiq si jivot s chydesen muj, koito da obicham, no znam, che nqma da si ida s misul za nego.

Za teb shte ida do kraq na sveta i sveta nqma znachenie.

Vqrvah, che e po-dobre da si traq v imeto na "priqtelstvoto", koeto veche neznam dali izobshto e sushtestvyvalo. Naistina predpochitah da si chast ot jivota mi pod kakvato i forma, otkolkto da te nqma.

No ne moga da te gledam kak se vljubvash i otminavash.

Pojelavam ti nai-golqmoto shtastie na sveta, pojelavam ti vsichkata ljubov, vsichki mechti i ysmivki. Pomni me.

Sbogom:
Radina

P.S: Molq ti se zapazi tova pismo samo za sebe si.

Understanding....

I am trying to understand... I am trying to find the way to cope...ain't working... What the hell happened, what went so horibly wrong????? How did we get here??? It wasn't supposed to be like this.... How do we get back??? I miss you....

"z-Ro says: i vse pak 6te ti kaja moqta istina - istinata e, 4e obi4am da si igraq s hranata predi da q vkusq. Ne igraq s vsi4ki hrani, a samo s tezi, ot koito bih mogyl da polu4a pove4e ot ednoto naqjdane. Haresvam tazi igra i osobeno mnogo obi4am momenta kogato q vkusvam sled dylgata igra. Neopisuem e.Obi4am da si igraq s teb i da vijdam na4ina po koito reagira6 na vsqka edna podadena ot men informaciq. Po tozi na4in proverqvam kolko otrovna si ti i i kak 6te mi se otrazi6. Analiziram te, haresva mi tova, koeto razbiram. Opitvam se da si predstavq aromata na kojata ti - ne uspqvam - tova me pobyrkva. Sy6to taka sym i predpazliv s teb, kakto spomenah ne znam kolko to4no si otrovna i kak 6te se otrazli6 na cqloto mi sy6testvo. Ami ako mi se uspadi6 i otrovata e prekaleno silna, za da moga da se spravq s neq? Ako potyna v debrite na ludostta po teb... Strah me e, no pove4e sym liubopiten. A za ranite... Az kolko dylboki rani 6te ti ostavq ne se znae, no te dali 6te mogat da se sravnqt s tezi, koito ti 6te ostavi6 vyrhu men? Ne mi puka. Liubopitstvoto v men naddelqva, a moje bi e i o6te ne6to. Tova vse o6te ne se znae... Ne mi puka za ranite, ludostta i otrovata, moje bi si zaslujava vse pak da te opitam i da usetq aromanata na kojata ti." http://www.youtube.com/watch?v=T7qRpeWga7U

Just Breathe

The perfect setting... here we go all over again, the same shit happens to me... I started putting black stars in my agenda, marking the days that the self loathing blinds me and sucks me down and under again and again. No stop to it. Last time was 2 weeks ago. I lasted for 4 days. Now, it's stronger with no point of culmination, because this time it has no trigger - it's just there. May be it's because I keep playing away it every person I meet. No matter how good the chat-sex is or how fun it is to pretend that it's all exciting beyond belief, the truth is that I have been there, I have cried these tears once, twice an infinity of times before. They don't change. The salt levels never drop. One would think that the essence of the tears would change with time. The more you shed the less salty they would get. But no! They don't they stay the same, they don't dry and never recede.

I look around and i see my desk. I would like to say that there is an elegant glass of wine, or even a tacky a glass ow something strong, you preference, but no... there is food, just food, a lot of food, as if i could possibly fill that horrible lonely hole inside. I stiff my face, over and over and i only loose the salt of my tears. All else is already gone. No self respect, no self acceptance, no love (give or take). I am tired of waiting. I see myself as a disposable item and i thing everyone else sees me that way. It doesn't matter what they see. I have great juicy boobs, awesome legs, even better ass, and overall it's great to look at me. My eyes are not empty, they don't scream HELP, they smile with joy... And i do shine like the moon. I DO NOT GIVE A SHIT! It doesn't help with the loneliness, or the empty soul, it's just there for the facade of pleasantries. I am tired of facades, fronts with no backs, empty beautiful buildings, and most of all i am tired of shine.

They tell me flat lies, they tell me they are busy, they tell me their computers blew up, that their complicated lives turned unexpectedly like don't live on that planet. Thy tell me they are the exception, that they will do something to bring it all back to the good old past... Fuck you! A big old fuck you, suckers. Your word don't mean shit, they just stay lost into you blunt forgetful actions, so keep them. Just keep it all for yourselves. i simply, no longer care....

The Pink Floyd Night

The nights are usually full of unexpected occurrences. It is rather blissful to discover that there is always more within that you might thought of. Crushes, destruction and plotting is a high of a sort, but at the same time is an all time low that tends to build up (or down). It is fantastic to find there is more than a play, and what better way to do it than with Pink Floyd @ 6A.M. Cheers!

Dear P-friend

I have been thinking about you a lot these days. I wonder how are you, do you sometimes think about me, or you just slide trough your days with a lazy smile and let nothing touch you.
Even now I think I am wrong to consider you and let myself be so easily touched by you. I really shouldn't.
*-*-*
Walking down the street, carrying a bag of groceries. i enter in the house, smile back at your playful eyes and head for the kitchen. I want to make a cake. Do you want to lick my finger? I think so. Do you want to play with the chocolate butter? I think so. Do you want to see me smile? I think so.

*-*-*
Unexpected formal dinner - work related. I need a dress, if you'd let me come with you. Turn the car around, we have only 3 hours to get ready. I wont shop long. No you're not paying. The dress is gray, silk, flows around me like waterfall. My eyes sparkle. It's charming. Do you like me elegant and classy? I think so. Do you take small pride in having me there with you? I think so. Do you feel the wind in my hair? I think so.
*-*-*
Your friends are interesting. Intimidating. They measure me up and down and from side to side. You crack jokes on my expanse. I breathe in your year: "Don't mess with me, I can scramble you in front of them for no time!" I'm angry, and you see my resolution. Does it turn you on? I think so. Do you want to make a macho move and mark me? I think so. Do you not care? I think so.
*-*-*
You will be series of small embarrassments and disappointments, until you turn me cold. Then I will fall low and heavy. Burn, but not broken. I will be a photograph you will send out as a very shallow statement of trust to someone else. You haven't heard my voice yet and you have already forgotten it. I want to erase you my P-friend. I want to be away, and never fall for the pits of my own imagination, never reach for non-existent importance. But, pity, all I have is my imagination. It makes me who I am, and gives me wings, to be more than a photograph. I have no strength to not think about you at all. I have no strength to erase you. But i am strong enough to play you game. Any way that you want! I am tired of games and teasing. I want to be me. With you I can't.

Виновният в мен ( 2000г) 1част

Стоиш и гледаш през прозореца на душата си, мислиш за своята личност. Светлината прониква бавно в стаята и обвива предметите около нищото в бледо сияние. Стоиш и гледаш вътре в себе си. Виждаш как личностите ти вървят по прашните улици всяка със своята индивидуалност- Усмивка, Замисленост, Виновният...Той стои под дървото и гледа обувките си. Мислиш :”Това не сам аз! Аз не сам виновен за нищо, а и нямам такива обувки!”. Слънцето се промъква на тънки снопчета през клоните на дървото и осветява Виновния на отблясъци. Той вдига глава и те поглежда с влажните си очи. Какви очи! За миг ти виждаш целия си живот на осем милиметрово филмче. Лентата бавно поскръцва и усещаш застоялата миризма на киносалон. Дали това си ти или не, никой не знае. Отричаш го, но изведнъж се озоваваш на улицата под дървото и целият свят се променя. Ти говориш с Виновния в теб.

-Какво се инатиш? Не виждаш ли, че грешиш? – казва той.

-А-а-а!?!? – недоумяваш ти.

-Да,ти! Единственото, което правиш е да съдиш хората около себе си и да ги обричаш на пълно безразличие, гордеейки се с “познанията” си.

-Така е, но за това си виновен ти! Ти нищо не казваш, не си онази будна съвест, която би трябвало да бъдеш, защото не те е грижа! - казваш студено ти и очакваш с нетърпение мига, в който ще го видиш да се превива под тежестта на вината си...

-Аз...аз съм виновен! Прости ми! Моля те! Моля те! – плаче той, но ти не го чуваш, защото си заслепен от собственото си величие.

В момента покрай вас минава твоето царско “Аз”. То ви гледа с презрение и на лицето му се изписва ехидна усмивка. Влюбваш се моментално в отражението си и започваш да тъпчеш Виновния. Той плаче и се моли, но ти си бог, ти владееш и това ти харесва. Нещо те кара да се обърнеш и... виждаш Владетеля да мъчи едно малко кученце. Прави го дълго и накрая... просто го убива. Стоиш и гледаш безучастно. Отвратен си. Поглеждаш Виновния и се връщаш в изходното си положение. Сега отново си зад прозореца и наблюдаваш от там движението по улицата. Всички се разхождат със своята индивидуалност под ръка, но погледът ти отново се спира на на Виновния. Никой не го поглежда. Дървото все така го пази в сякката си. Неочаквно той откъсва поглед от обувките си и излиза на слънце. Вдига глава...”Миналата година имах такива обувки!” – светкавичната мисъл минава като електрошок през главата ти. Шума от сблъсъка на коли те връща към действителността. Стоиш и гледаш през прозореца на стаята си. “Някй току що загина.”-мислиш ти, а заедно с това и неговите много “Аз”. Само Виновният в теб остава като ярък спомен. Стои загледан в яркото слънце. Да, ти наистина имаше такива обувки миналата година!....